Make your own free website on Tripod.com

Dr.Ivan Trifonov MD,PhD gyn/obs

120 godini Slivenska bolnica
Home | 120 godini Slivenska bolnica | Our Services | Directions | Contact Us

Enter subhead content here

  
 
 

120 години Сливенска болница
 
Н. Саров, М. Тодорова
                               
Областна болница-Сливен
Медицински колеж-Сливен, Тракийски университет-Стара- Загора
                           
                        Днес, когато времето е ускорило своя ход и ние живеем в условията на постоянно настъпващи промени , забравяме да си спомним от къде сме тръгнали. Тази светла годишнина е повод да почетем паметта и делата на нашите предшиственици , да оценим техния безкористен и самоотвержен труд в името на най- ценното-здравето на хората.
                        Първото име , което историята на здравеопазването в родния град е вдълбала с главни букви е това на д-р Иван Селимински-патронът на нашата болница , чиято 200 годишнина от раждането съвпада с  годината на основаване на Сливенската болница. Бележит деец на   българското възраждане , пламенен патриот и просветител , общественик , лекар  и философ  - материалист той е Уроден в Сливен на 24. 12 .1799г. Останал отрано сирак тръгва по трудните емигрантски пътища да търси знания. В Гърция завършва гимназия и изучава медицина, която по- късно, специализира в Италия и Франция. Участва в освободителното движение на гръцкия народ. В България основава нелегалните дружества” Братство” – предшественици на тайните комитети и вътрешната революционна организация на Г. Сава  Раковски. Активно се занимава с просветна дейност като възобновява дейността на “ Славяно- българското ученолюбиво дружество”. Връх в неговата обществено- политическа и патриотична дейност са годините на Кримската война – 1853- 1856г.  Влиза в Букурешкия комитет , който има за цел да вдигне въстание в България. Последните години от живота си отдава на обществено полезна дейност- отделя средства за уреждане на кабинети  библиотеки и учебни пособия , грижи се за разширяването на здравната мрежа , закупува лекарства и инструменти , бори се против невежеството и суеверието , за тържеството на науката и разума . Умира на 21 .06.1867 г. ,завещавайки цялото си състояние на българския народ.
                       На 01. 02. 1879 г . императорския комисар княз Дондуков- Корсаков утвърждава написаните и предложени от Видинския губернски лекар д-р Моллов-“Временни правила за устройството на медицинската част в България”, след което те получават силата на закон. Започва летоброенето на българското държавно здравеопазване. Наред с това се пристъпва към изграждането на първите здравни структури в току- що освободената млада държава. Още в края на  1878 г . в гр. Сливен се основава първото в страната дружество на Българския червен кръст под  представителството на митрополит Серафим. През пролетта на 1879 г . на основата на военния лазарет, който се закрива и след заминаването на освободителната руска армия се открива първото болнично заведение в гр .Сливен. То е разположено в стара турска къща и разполага с три стаи , в които са разположени 15 легла. Така започва историята на днешната Обединена районна болница,която обслужва територията на бившия Сливенски окръг, а от началото на тази година – област с население от 240000 жители . За издръжката и управлението на болницата в началото се грижи благотворителното дружество “Свети Пантелеймон “.
                       През 1988 г . тя е разширена в “губернска болница” с 50 легла и е обявена за първокласна .
                       Първият неин управител е д-р Георги Миркович , а първата старша  медицинска сестра е рускинята Елена Черкас , изпратена от Руския червен кръст .
                       Роден в бунтовния Сливен преэ 1828 г . д –р Г . Миркович завършва медицина в град Монпелие – Франция . Още като студент той се проявява в борбата срещу холерна епидемия , заради което Наполеон трети го отличава с медал . Като лекар в родния си град той пренебрегва доходите от професията и се занимава с активна обществена и книжовна дейност , което не се харесва на турските власти и те го заточват в Диарбекир . Завърнал се след Освобождението , д –р Г. Миркович отдава своите сили и знания за укрепването на току – що проходилото здравеопазване . По-късно той става народен представител , а неговият подпис стои под изложението отправено до Европейската комисия по Берлинския договор.
                       След него лекар и общественик в Сливен , където заедно с Д . Чинтулов, Гидиков, Сава Доброплодни и за относително дълъг период от време- 1879-1895 г . ръководството на болницата се поема от д-р Начо Планински . Роден в град Стара Загора през 1847 г . той се реализира като Греков участва в живота на читалище “Зора”. Лекува хайдути от четата на Панайот  Хитов и други войводи  Неведнъж се среща с Апостола Левски. Заточен в Мала Азия след Освобождението той се връща Сливен и става окръжен лекар, управител на болницата и съредактор на “ Българско знаме”, който вестник дядо Славейков издава тук. Става жертва на лекарския си дълг- умира от коремен тиф на 48 години .
                      През 1888 г .болницата се премества  в две съседни къщи , които са преустроени и  предлагат по- значителни удобства и разполага с аптека, операционна стая и амбулатория . Първият лекар- хирург е д-р Калатинов.
                       През 1895 г . се обособяват две отделения – вътрешно и хирургично . От инвентарната книга водена през 1892 г . се вижда , че пособията за медицински нужди са били твърде примитивни – ламаринени скоби , бакърени ибрици , дървени плювалници , порници  за тахтаби , дрехи за чума и др . При приемането на заразно болен и след неговото изписване сламата от дюшеците се изгаряла , бельото се изпарвало , а болницата се сдобива с микроскоп , вана и превозно средство – файтон .
                       След смъртта на д-р Н. Планински , ръководството се поема от старши лекарят д-р Козаров . Тогава по градовете и селата на Сливенско се ширят коремен тиф , вариола , родилна треска , дифтерит , малария , от която през 1897-1898 г . боледуват 6800 души . През 1903 г . се открива новата сграда на болницата . До 1937 г . тя е със 100 легла . Персоналът се увеличава на 3 лекари , 3 фелдшери и 2 сестри . Все още липсва рентген и лаборатория . Пастепенно персоналът нараства до 23 човека . През 1938 г . леглата стават 120  , разпределени в 3 отделения – вътрешно , хирургично с гинекология и отделение за гръдоболни .
                        В годините непосредствено преди 09 . 09 . 1944 г . болницата достига до 150 легла разпределени в 3 павилиона . Централен – хирургия и вътрешно отделения , павилион за заразно болни и павилион за гръдно болни .
Персоналът е от 42 души , от които 6 лекари и 7 сестри . Тук трябва да се споменат някои имена , които със своите дела са помогнали за напредъка на болницата : д –р Марин Шишков – хирург , интернист и администратор , управлявал близо две десетилетия ; д –р Здравка Димитрова – първата жена лекарка в Сливен  д –р Крум и Стефан Камбосеви – баща и син – хирурзи и управители на болницата ; д – р Невена Марчева – първата жена изкарала курс по рентген през 1927 г  ; д – р Иван Г. Стончев – направил много за проучването и популяризирането на Сливенската минерална вода ; д – р Исак Израилов – началник на вътрешно отделение и управител на болницата от 1931 г . до 1939 г . През 1941 г . за първи път се въвежда денонощно лекарско дежурство . В нашия град се изгражда клон на лекарския съюз с председател д –р Дагоров , зам . председател  д – р Камбосев и деловодител – касиер д –р Желязков /наследник на  Сливенския клон на Лекарския съюз в България създаден преди 1921 г . с настоятелство в състав : д –р Марин Шишков – председател , д –р Ангел Любенов – подпредседател  и д –р Иван Станчев – секретар – касиер /. Лекарският съюз настоява пред Комитета по прехраната за допълнителни провизии на болните с медицински свидетелства . Вэема решение да се прави 50 % отстъпка от хонорара за медицински преглед на учителите и с всички свои действия повишава обществения авторитет на професията . Д – р Владимир Милев , който е управител на болницата от 11 . 04 . 1944 г . до 03 . 02 . 1948 г . отбелязва в своите мемоари следното : “Лекари , медицински сестри  и болногледачи се включиха с доброволен труд през свободните си часове за благоустрояване на болницата . Дворът беше заграден с два реда канадски тополи и беше направена портална врата , тъй като хората от квартала водеха добитъка си на водопой на чешмата в болничния двор . В задния двор се изгради кладенец за нуждите от денонощна хигиена и поливане  на градината .
                           Изпълнени с наивност и умиление тези спомени са ценни страници от болничната история . До 1949 г . болничните легла стават 200 . Образуват се нови специализирани звена – Детско отделение оглавявано от д – р Букет , Гинекологично отделение със завеждащ д –р Димитров , Очно отделиние – д – р Василев  , УНГО – д-р Пумпалов , Кожно отделение – д – р Михайлов , Рентгеново отделение – д – р Цачев . Управител по това време е д –р Стателов – завеждащ вътрешно отделение , а хирургично отделение се завежда от д – р Бояджиев . По това време се поставя началато на амбулаторното обслужване на населението , като в центьра на града – в сегашната сграда на Общинския съвет се създава градска амбулатория и в нейната поликлинична дейност се включват първите елементи на профилактиката . През 1950 – 1951 г . по съветски образец се премина на участъковия принцип на обслужване на населението и се положиха основите на работническото и училищното здравеопазване . Изявени лекари в това направление са д –р Атанас Кунков , д –р Караманлиева , д –р Митко Паталов .
                             През 1955 г . е завършена новата сграда , в която и днес е разположена болницата . Внея са разкрити всички видове отделения и параклинични звена , които да отговарят на тогавашните изисквания за обслужване на населението . Създадени са профилни направления в областта на вътрешните болести – Кардиологично , Гастроентерологично , Ендокринологично и Нефрологично ; в областта на хирургията – Ортопедично , Урологично  и Неврохирургично , които впоследствие прирастват в самостоятелни отделения . През този период болницата се ръководи от д –р Пашовски , д –р Г. Грозев , д –р Й . Дишлиев , д-р Т . Казанлъклиев , д –р Л . Рохов , д  - р М . Тодорова .
                            През тези три десетилетия болницата се развива съгласно законите на социалистическото здравеопазване, което я превръща в огромен болничен комплекс с близо 1200 легла , три поликлиники и селско здравеопазване на подчинение към нея . Създадени са филиали в с . Блатец с кардиологичен профил , с . Ичера – ортопидичен профил , с . Боров дол – неврологичен профил и отделение на Минералните бани с гастро – ентерологичен профил . Построена е надстройка на болницата с 120 легла . Включено е централно парно отопление , перилен блок , стерилизационна . Въведена е съвременна апаратура за диагностична , лечебно – профилактична и рехабилитационна дейност . Към 1979 г . в нея работят 1396 души . От тях  231 лекари – 94 с призната специалност , 14 с две специалности и четирима         кандидати на медицинските науки . Медицинските сестри достигат до 600 , а останалитеса помощен персонал . Обръща се внимание на диспансеризацията .
                       Реални показатели през 1979 г . са следните : Раждаемост – 19,67%0; Детска смъртност – 17 , 15 %0; Обща смъртност – 5,97 %0; Естествен прираст – 13%0 . Цяла  плеяда от имена на водещи лекари могат да се посочат през тези години , които са дали своите  знания , здраве и сили за своите съграждани . Между тях са лекарите : д –р Николина   Желева , д –р Маргарита Костуркова , д-р Евгения Даскалова , д –р Николай Сяров , д –р Михаил Бобев , д –р Тодор Данев , д –р Грозьо Грозев ,д –р Иван Куюмджиев , д –р Иван  Шишманов , д –р Сергей Грабев , д –р Атанас Башев , д –р Димо Улев , д –р Георги Гужгулов , д –р Васил Бозуков , д –р Панайот Виранов , д –р Димитър Хяджидончев , д –р Михаил Попов ,д –р Стоян Митков , д –р Тодор Тютюнджиев , д –р Мишел Алмалех , д –р Павлина Кондакова , д –р Здравка Пъдарева д –р Евдокия Манова , д –р Васил Стефанов , д –р Нишан Баклаян , д –р Стефан Гавазов ,д –р Михаил Попов , д –р Веселин Василев , д –р Здравко Чернинков ,д –р Трифон Иванов , д -.р Здравко  Йорданов , д –р Станка Железчева , д –р Лиляна Димитрова ,д –р Петър Хадживасилев ,д –р Димитър Пехливанов , д –р Иванка Панайотова , д –р ,Михаил Михайлов , д –р Съби Големанов , д –р Стефан Желив , д –рЗдравка Данева , д –р Стнойка Орешкова ,д –р Зяпков , д –р Несторов , д –рМаргарита Янкова , д –р Димитър Минчев , д –р Огнянова , д –р Анелия Иванова ,д –р Минчо Минчев , д –р Делева , д –р Стела Гочева , д – р Елена  Чокалиева  , д –р Спасова , д –р Николина Алова , д-р Мария Хаджиданчева и др .
                       От сестрите нека споменем: Гл. мед . сестра Генадия Ангелова , Ст . акушерка Димитрина Мечкова , Ст . сестри – Желязка Манчева – неврологично отделение , Анка  Турсунлийска  - психиатрично отделение , Ненка Китанова – микробиологична лаборатория , Божана Драгиева – очно отделение , Мария Матева – УНГО , Руска Карова – отделение за физиотерапия и рехабилитация , Кина Лазарова – хирургично отделение , Любка Главчева – детско отделение , Златка Цонева – рентгеново отделение , Бисерка Сиромахова – ортопедично отделение , Мария Христова – хирургично отделение , Недялка Тонева – микропедиатрично отделение , Добрина Парушева – първа поликлиника , Маргарита Андреева – трета поликлиника , Дина Тончева – втора поликлиника , Пенка Русева – отделение за бърза и неотложна медицинска помощ , Радка Мухтарова – първа вътрешно отделение , Недка Колева – второ вътрешно отделение , Събка Желязкова – трето вътрешно отделение , Въла Цокова – инфекциозно отделение , Маринка Василева – ортопедично отделение , Маргарита Коцева – урологично отделиние , Тодорка Христова – ОАРИЛ , Донка Аврамова – гинекологично отделение , Кина Христова – отделение за патологична бременност ,Веска Жекова – трета поликлиника и др .            
                         В годините между 1982 – 1990 г . главен лекар е д –р Димитър Димитров – зав . очно отделение . През този период болницата се дооборудва със съвременна диагностична апаратура – ехографска , монитори за проследяване на тежко болни . Създават се интензивни сектори . Разкрива се ново Детско ентероколитно кърмаческо отделение , което през 1990 г . прераства в Детско инфекциозно отделение . Тогава главен лекар е д – р Васил Петкански . Започват  трудните години на преходния период . В продължение на една година – 1991 – 1992 г . болницата се ръководи от Управителен съвет – иэбран на Общо събрание . Негов председател е д – р Евгения Денчева .
                         През годините 1992 – 1995 г . настъпва разделяне на ръководните длъжности на Медицински директор и Икономически директор . След конкурс за Медицински директор на болницата е назначена д – р Емилия Консулова . Тогава се открива новата сграда на първа поликлиника , която до този момент се помещаваше в бараките намиращи се в двора на болницата .
                           От 1995 до 1997 г . болницата се ръководи от д – р Андон Василев . Това са най – трудните години от преходния период , когато икономическата криза се задълбочава и се въвежда валутен борд . Въпреки всичко целият персонал изпълнява своя дълг и дарява здраве и живот на своите съграждани . През 1998 г . благодарение на общинското ръководство начело с г – н Янко Янков е закупена най – съвременна апаратура за лапароскопска хирургия и анестезиологично техника зо ОАРИЛ . През същата година при проведената акредетация в МЗ леглата са фиксирани на 700 . Предстоят нови структурни промени във връзка с напредването на здравната реформа , а именно разделяне на поликлиниките от стационара , въвеждането на здравно – осигурителната система . В болницата ще бъде разкрито консултативно отделение , а на Минералните бани – рехабилитационно отделение . Предстои и оборудване на интензивните сектори със съвременни монитори за контрол на тежко болните , закупени със средства на общината .
                             Забързани в своя устрем към утрешния ден нека за миг се поспрем и отдадем един поклон към всички , които са отдоли своя живот и знания за просперитета на нашата Сливенска болница и да благодарим на тези , които в момента изпълняват тежките и сложни обязаности на медицинската професия .

                                                   Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я
                              1 .  Табаков , В . История на гр . Сливен . В 3 т . Т . 3 1929 , с . 266 – 268 .
                              2 . Запрянов , Н . Болничното дело в Източна Румелия . Столетие за хората , 1879 – 1979 . Сливен , 1979, с . 22 – 23 .
                               3 . Колев , К . Здравното дело в  Сливенско /1878 – 1912 г ./ Столетие за хората , 1879 – 1979 .Сливен , 1979  , с . 32 – 48 .
                                4 . Тодорова ,М . За здравето на народа . Столетие за хората , 1879 – 1979 .Сливен, 1979 , с .  6 – 10 .   
                        

Enter supporting content here